Нали знаете, че като чуя нещо за усмивки, наострям уши или пък, като видя нещо, което може да донесе усмивки, отварям широко очи. Преди дни попаднах на две-три изречения в един сайт, в които се обясняваше за французин, който се занимава с така наречения стрийт арт, и бяха публикува.и около двайсетина снимки на реализация на интересни негови хрумвания по френските улици, които най-надлежно разгледах – оказаха се все неща, които могат да усмихнат и да направят не толкова сива и най-мрачната улица, които могат да направят цветна и привлекателна и най-занемарената и олющена сграда, абе с две думи – хрумвания, които освен улицата, могат да усмихнат и хората, които минават по нея:)  Как ви звучи примерно съборен ограничителен стълб, изрисуван като човече и с уникално специализирано осветление; или пукнатина на улицата, до която е нарисуван човек, който посяга към нея с огромен чук; или грозен контейнер за отпадъци, изрисуват като озъбена акула; а олющено перило на подлез, до което на стената са изрисувани анимационни герои и изглежда все едно че се спускат по него?! Със сигурност всяко едно от тези неща би усмихнало истински и най-мрачния ви ден и би направило цветно и красиво и най-грозното градско кътче. Та се питам защо и ние да не усмихнем българските улици, които определено имат нужда от усмихване. Пък и материал да работим – много. Ако се захванем, ще има да ги усмихваме дълги години наред и пак няма да свършат обектите, подходящи за усмихване. Да запрятаме ръкави и да почваме. Помагам ви с една снимка – оттам нататък на ход е вашето въображение:)