Едва ли има човек, който да не обича сладичко. А пък за шоколада си е абсолютно доказано, че лекува лошо настроение и депресия. И е абсолютно сигурно, че няма по-сигурен начин да усмихнеш някого от това да му подариш голям хубав шоколад или пък кутия с качествени шоколадови бонбони – освен ако не е на диета:)  Днес обаче няма да пиша за усмивките, които могат да ни донесат и ни носят купените от магазина сладки изкушения, а удоволствието и радостта, които може да ни донесе мирисът на домашно изпечен сладкиш или пък курабии. Наистина голяма е тая радост, още повече в наши дни, когато повечето от нас по празници си спестяват усилията да приготвят нещо във фурната, а отиват в най-близкия супермаркет, където изобилието от всякакви торти, сладки и сладкиши е огромно, и просто си го купуват. И аз бях позабравила удоволствието от мириса на прясно изпечени сладкиши, но покрай Коледа си го припомних. Моя приятелка ме покани на кафе – неофициален формат, да си побъбрим, докато тя пече домашни курабии за празника. Няма такова удоволствие – да гледаш как домакинята разстила на тънък лист тестото, после с най-различни коледни формички – звездички, елхички, кръгчета –изрязва курабийките, как децата ги подреждат в тавата, мажат ги с жълтък и ги поръсват със захар. После как нетърпеливо поглеждат през прозорчето на фурната, за да проверят дали курабийките са се зачервили. Това е истинският мирис на Коледа, това е истинската Коледа и трябва да си признаем, това е усмихнатата Коледа и тя не се купува от магазина.