Като един типичен гредставител на българското общество, аз знам колко е трудно човек да се усмихва, особено днес. За какви усмивки говорим, когато таксиметория шофьор ни изпръсква целите докато минава покрай нас, а на спирката чакаме автобуса повече от час, атмосферата вътре е покъртителна и вечно сме кални, мръсни и закъснели. Това е ясно за повечето хора, които живеят в София, Пловдив, Варна или Бургас. Но въпреки това животът ни поднася няколко страхотни повода да се усмихнем широко и да изпълним деня си с хубаво настроение.

Само като си помисля за предстоящите зимни празници и усмивката сама се появява на лицето ми. Мислейки си за това, дори авотбуса от спирката идва по-бързо и не е толкова претъпкан. Да, знам, че тогава най-вероятно ще е студено, снежно и също толкова мрачно, но в същото време знам, че из целия град ще грейнат лампички, че всяка една витрина ще е в прекрасната коледна украса, че снегът ще засипе всичката мръсотия и София ще заприлича на град от бяла зимна приказка. Само при мисълта за ароматни чайове и бисквитки, за подаръци и любими хора, за уют и топлина в семейното огнище, започвам да се смея. А хората около мен  ме гледат леко учудено, но ми отвръщат също с усмивка.