Колкото по-големи ставаме, толкова по-малко неща успяват да ни забавляват. Забелязали ли сте го това явление? Малко е тъжно може би, че по една или друга причина сме забравили какво е да се смеем на малките неща. И дали въобще можем да си припомним?

Много е трудно да се каже. Хората обичат да казват, че смехът е здраве. Поради тази причина постоянно се измислят различни сюжети, скечове, филми и предавания, които да забавляват и да носят добро настроение. Но в голяма степен тези неща разчитат на простотията и пошлостта, за да забавляват останалите. Което за мен не е истинска усмивка.

Истинският смях идва от сърцето. Той те гъделичка и дори понякога не ти дава да дишаш. Весел е и звънък и когато спре, продължава да ехти в ушите на околните (и твоите също). Този смях наистина е лечебен. Той може да премахне всяка следа от лошо настроение (поне за няколко минути) и да ни зареди с положително настроение.

А какво ни кара да се смее… Е, това вече е индивидуално за всеки отделен човек.

Вие на какво се смеете?