Винаги съм казвала, че комедията е най-трудният жанр. Когато трябва да се пресъздава в киното или театъра, често има опасност да се премине границата на добрия вкус и да се изпадне в една пошлост и цинизъм. Когато говорим за животът обаче нещата стоят по съвсем различен начин, тъй като той има особено чувство за хумор и обича да прави нещата дори понякога абсурдни.

Толкова пъти съм се чудела дали всъщност това не е рефлексия на нашите действия и всъщност се усещам, че е възможно да е точно така.

Конкретния случай е свързан с една моя много близка приятелка, която за добро или лошо, е лишена от много добри социални умения. На практика при нея почти отсъстват такива. Повече от пет години тя работи във фирма, в която по никой начин не я заслужават. Тя е перфекционист и колкото повече се старае, толкова повече се дразни на хората, които минават работата си през пръсти.В

В същото време я уволняват, защото не може да общува правилно със колегите си.

До колко това е важно в едни служебни взаимоотношения?