През годините се сблъсках с много различни хора. Някои от тях харесвах много, други – не чак толкова, трети – въобще, но от всеки един от тях научих нещо за себе си. Научих се да бъда по-търпелива, по-толерантна към това, което не разбирам като поведение и най-вече да подбирам по-добре хората в обкръжението си. Ето защо, когато се сблъсках с няколко нискообразовани, наивни и откровено глупави създания (за да не употребя по-крайна и груба дума) наистина не можех да повярвам, че това е реалност.

Винаги съм си мислила, че хората, които показват по телевизията, които не блестят с особен интелект, се държат по този начин, защото само така могат да придобият някаква популярност. Хората им се подиграват, а това ги прави „вайръл“ в социалните медии. А както някой беше казал навремето „Няма лоша реклама“. И наистина е така. За да повишат и собствения си рейтинг, редица риалити предавания залагат на провокативните личности. Просто защото те са актуални точно в този момент. Хората обичат да гледат сеир и следят тази, убиваща мозъчни клетки, програма. Но чувството, че тези хора играят роля, никога не ме е напускало.

До момента в който лично не се сблъсках с подобна личност. Ограничено от към възпитание и чувство що-годе правилна самооценка, една такава личност успя да ме остави безмълвна многократно. Да оставим настрана липсата на елементарна обща култура. Тя може да се преглътне, ако човекът е природно интелигентен и успява по адекватен начин да обработи информацията, която му се подава. Когато обаче това не се случва, а самочувствието, което излъчват тези хора е толкова изкуствено високо, че прикрива неувереността им и жаждата им за внимание, е трудно човек да ги съжалява. Единственото, което ни остава в такива моменти е да се опитваме да не позволяваме на този тип хора да пукат розовия ни балон, в който си живеем и да ги убиваме с неразбираем за тях сарказъм.