Идват хубави празници и със сигурност ще има много поводи за усмивки. Особено детски. Искрено завиждам на децата, пък и на възрастните, които вярват в чудеса, които вярват, че Дядо Коледа съществува. Май като че ли с възрастта губим способността си да вярваме в неща, които не можем да видим и пипнем. Което съвсем не означава, че те не съществуват:) По повод Коледа и Дядо Коледа моя приятелка ми разказа как оня ден синът й, който е на пет годинки, я накарал да пише писмо до белобрадия. Писали около час, щото то си иска време, докато се изложат всички желания. Тъкмо решила тя, че са свършили с този ангажимент, сетило се детето, че може би е редно все пак на Дядо Коледа да му се пише на английски. Хайде още един час писмо на английски. На сутринта обаче, в бързината, докато чистила, хвърлила писмото в боклука. Като отишла на работа, се сетила какво е станало и цял ден се притеснявала какви обяснения ще дава вечерта, че пак ще трябва да пишат писмо до Добрия старец. Напразни притеснения, оказало се. Като се прибрала, заварила синът си радостен, щастлив. Обяснимо – за това, да го няма писмото, може да има една-единствена причина и тя е, че Дядо Коледа го е взел и работи вече по поръчките. Надявам се, че съм успяла да ви усмихнала поне за малко с тая весела коледно-детска история. Ако не съм, със сигурност усмивките и за малки, и за големи предстоят – празниците ги носят.