Днес ще пиша за една история, която изтече тия дни от информационните агенции. История, която ме накара истински да се усмихна и затова ще ви я разкажа, още повече че тя кореспондира с много комични ситуации, в които са изпадали мои колеги и приятели. Историята е за талибани, електронни писма и непознаване на офис етикета. Най-общо казано, отговорникът за връзки с обществеността на някоя от многото талибански организации препратил електронно писмо, което е било с копие до над 400 души, и така разкрил всичките си контакти – журналисти, сподвижници и т.н. Да ставаше въпрос за някоя неправителствена органицация или благотворително дружество, иди-дойди. Ама да стане ясно с кого си пишат талибаните:)  С две думи,  оказа се, че даже и да си талибан, въоръжен до зъби с конвенционално оръжие, трябва да владееш силата и тайните на електронните комуникации. Иначе, както ви споменах, тия групови комуникации в интернет много често водят до комични ситуации, даже и когато в тях участват хора, които уж знаят как стават тия работи. Много често някой прочита неща, които по първоначален замисъл не е трябвало да прочете,  и въобще много често информация стига не до този, до когото трябва. Не че има лоши поводи за това да се усмихнем, но когато става въпрос за работа и за конфиденциална информация и когато не разбирате достатъчно от тънкостите на електронната поща, най-добре е да заложите на нещо сигурно. Иначе с такива талибански пиари, централното разузнавателно управление може да свие наполовина щата си – така де, тя информацията сама стига до тях:)