Ето че в началото на декември си честитихме и първия сняг. За управляващите, пък и за повечето хора, снегът като че ли носи повече проблеми и грижи, има една група обаче, за която с първия сняг идват и възможностите за снежни приключения, весели игри и много снежни усмивки. Става въпрос за малчуганите. Ако всеки от нас се обърне към детските си години, сигурно най-осезаемо ще си спомни веселите изживявания по ски пистите, спускането с шейна или найлон по някое планинско нанадолнище, а често и по някоя по-стръмна градска улица. Някои нас даже носят и белезите от тези зимни подвизи – белези, които днес ни карат да се усмихваме на спомените за отминалото детско безгрижие и безразсъдство. Най-честите ни спомени в бяло от детските години обаче със сигурност са свързани със снежните човеци, които сме правили на двора или пред блока заедно с родителите си, в двора на училището със съучениците си. Едва ли някой от вас няма детска снимка, на която да е сниман до снежен човек с нос от морков, очи от маслини, който често е по-висок от малчуганите, които се суетят около него. Не че и днес не може да си направим снежен човек – можем и със сигурност ще го направим по-хубав. Това, което често губим с годините обаче, е възможността да се усмихваме истински на дребничките неща от живота – като това да дадеш живот на една снежна маса. Но пък придобиваме други възможности – да създаваме такива дребнички радости, за малчуганите, които могат да им се усмихнат. Така че, ако можете да провокирате една детска снежна усмивка – направете го.