Замисляли ли сте се дали обръщате достатъчно внимание на близките. Като се сетя, като малка постоянно играехме на някакви игри, винаги родителите ми се включваха в игрите и беше изключително забавно. Това, че вече сме пораснали, не значи че трябва да губим детето в себе си, то винаги присъства, а живота става прекалено сериозен, ако успеем някак си да го игнорираме. Затова правете като нашето семейство – отделете някой почивен ден, в който да правите нещо заедно – например играйте на карти, монополи или вече новонавлезналата и у нас игра – скрабъл. По-търпеливите могат да редят и пъзел. Определено това ме кара да се обръщам към доброто старо минало и ме зарежда с положителни емоции и усмивки. И възрастните имат нужда от игра, въпреки че в повечето случаи се мръщят и се правят на много сериозни 🙂