87523467548576 пъти (някъде толкова) ми казват, че толерантността и търпението отварят врати. За жалост не споделям това твърдение и имам доста примери, за да го оборя.

Аз лично смятам, че човекът срещу нас определя и нашето държание. Затова не трябва да измерваме хората по един стандарт и не трябва да реагираме с всекиго по сходен начин. За съжаление малко са добрите хора, които ще оценят компромиси и внимателно държание. Напоследъм срещам тъкмо обратното –  хора, които те гледат преценително и ако видят, че някъде в поведението или в характера ти има пробойна ще се опитат да те надхитрят, прецакат, прекарат, пречупят или както искате го наречете. Поведението им нюансира от наглост към арогантност. Тука за търпение и толерантност място няма.

Наскоро пътувахме с приятели. Бяхме на екскурзия и се забавлявахме страхотно много. Един ден в Трявна, след това в Велико Търново, посетихме Арбанаси и т.н.. През деня се разхождахме, вечер купонясвахме. Една от познатите ни обаче имаше съвсем различна визия за това кое е забавно и кое – не, и през цялото време се цупеше и правеше сцени. Абсолютен Party breaker! Тя принципно не е част от нашата компания, но я взехме с нас, тъй като изяви желание да дойде, а и ни се стори забавна. Затова ни разочарова малко с нахаканото си държание. Опитахме се да й угодим, но угода няма. Затова нямаше смисъл и другите да си разваляме настроението. Решихме да си запазим инерцията на купона и продължихме без нея.

Малко ни беше гадно, но мисля, че все пак постъпихме добре, тъй като въпросното момиче явно бе свикнало да е център на вниманието и да върти хората около себе си, а ние просто искахме да се забавляваме.

Такива ситуации не са рядко срещани. Въпросът е да реагираш така, че да не обиждаш човека, но и да му дадеш да разбере, че след като е дошъл с нас е добре не цялата компания да се съобразява с него, а той с нея.