Буквално пред очите ни в последните години библиотеките бяха заменени от интернет и Гугъл, телевизорите от компютри, живото общуване – от виртуалното, а искрената жива усмивка – от електронната усмивка на смайл човечетата. Във виртуалното общуване не можем да използваме силата на интонацията, мимиката и жеста и понякога думите не са достатъчни, за да изразим точно своето отношение към това, за което говорим, или пък своето емоционално състояние. Ние не виждаме очите на събеседника си, не знаем усмихнат ли е, поклаща ли глава в потвърждение на нашите съобщения, или не. И тук на помощ идват емотиконите. Понякога една и съща фраза се може да се тълкува различно в зависимост от това, дали след края й има поставено усмихнато човече, или не.

Например изречението „аз се обидих” носи негативно послание, но ако напишем „аз се обидих :)”, вече носи съвсем ясно послание, че казаното е на шега и няма нотка на огорчение. Разнообразието от емотикони е толкова голямо, че ни позволява да изразим нюанси на емоционалното си състояние, понякога много по-разнообразни от тези, които бихме могли да изразим наживо – особено ако не сме много артистични. Само за усмивката има поне пет-шест емотикона, които са за различни нейни разновидности – като започнем от класическата лека усмивка и силния смях, минем през търкалянето по пода от смях, и стигнем до хихикането и леко изкривената усмивка с намигване. Ще кажете: ама това е само набор от знаци. Не съм съгласна – важно е да  има усмивка вътре в сърцата ни, а какви изразни средства използваме, за да я изкараме навън, няма никакво значение.