Същата вечер, когато стана земетресението, в нас бях организирала голям и весел купон, който приключи час-два преди да ни разтресе, та после се шегуваха приятелите ми, че може шумотевицата ни да е разместил земните пластове. Иначе самото земетресение не беше подбудител на особено приятни емоции, ама какво да се прави – природа. След него обаче интернет пространството и въобще средствата за масова информация се напълниха с такива откровени глупотевини, че колкото и да не му е до смях на човек от преживения стрес и от страх от вторични трусове, няма как да не се засмее с глас и да се запита с всичките тия хора, дето обясняваха апокалиптичните си преживяванията по време на земетресението, в една и съща държава, в един и същи град ли живеем. То започна една митология, едно преувеличаване на преживяното, ще кажеш, че цунами е минало или земетресението е било поне осма степен по скалата на Рихтер. Сеизмичната вълна веднага бе яхната и от врачките и баячките, като всяка една твърдеше, че далеч преди да се случи земетресението, тя е дала много точна прогноза за него. Псевдоучени ни заляха с прогнози за това, как ще се събудят заспали вулкани на територията на нашата страна, как не знам си кой разлом не знам къде си ще се активизира, кога, къде, че и коя степен ще е следващият земен трус, който ще ни сполети. И понеже сериозната наука отдавна се е изказала, че няма надежден начин, по който да бъде прогнозирано едно земетресение, моят съвет е: усмихнете се осма степен по скалата на Рихтер и не му мислете много.