Баба ми е един от най-положителните и усмихнати хора, които познавам. Има уникално чувство за хумор, а когато нещо неприятно се случи с нея, поради напредналата ѝ възраст, често го обръща на майтап и хвърля в шок и избухлив смях, всеки покрай нея. В последно време едно от любимите й занимания, освен да седи на пейката с приятелки и да гледа серяли, е да разглежда старите снимки, които често казано, има в изобилие.
Също така трябва да отбележа, че за мен тя е неизчерпаем източник на изключителна мъдрост и ценни съвети, които даже понякога си позволявам да записвам, за да не ги забравя. А когато я попитах защо постоянно разглежда снимките, това, което ми отговори направо ме срази.
Ясно е, че снимките са спомени, документирани, които са запазили определена емоция и носят определено настроение. Семейните снимки обикновено са доста дървени и нагласени, още повече старите, които са правени в студио, поради липсата на апарати. И въпреки това, за нея тези снимки са щастие. колкото повече напредват годините – толкова по-често човек се замислял за живота, който е живял. Доволен ли е от всичко, което му се е случило, щастлив ли е бил в крайна сметка. А снимките й носели точно тази радост, тези усмивки, тези спомени, от които имала нужда да разбере дали отговорите на тези въпроси са положителни.
Когато я попитах дали наистина си е отговорила на въпроса, тя потвърди. А като я попитах защо тогава продължава да разглежда снимките, тя ми отговори, че просто харесва да се връща към тези хубави моменти и да се наслаждава на усмихнатите лица на семейството и приятелите си.