През последните дни в Интернет пространството се върти една абсурдна песен на писателя Константин Трендафилов „Кекс“. Решена в стилистиката на 80-те години на миналия век абсурда на текста и музикалната тема са потресаващи, а хората не спират да си я споделят и да се „радват“.

Започнах да се замислям за смисъла на подобен тип музика. Със сигурност те не са някакво гениално произведение на изкуството, което да впечатлява със особена стойност. Единствената им цел е да провокират и да предизвикват смях, а тъжното е, че придобиват особена популярност. На практика музиката през последните години не се възприема като изкуство, върху което може да се мисли. Може би хората се припознават в текстовете, а музиката им влияе на емоционално ниво, но истинското музикално изкуство от комбинация от няколко различни похвата, които да влияят на човешкото същество – музика, текст,теми за размисъл, изобразени чрез музикални похвати. За да може човек напълно да се потопи в един такъв наистина цялостен артистичен продукт, трябва да има не само усещане за музиката, но и познание за средствата, които се използват, за да се предаде дадена емоция.

Е, емоцията на кекса на Константин Трендафилов може и да провокира някакъв смях, но със сигурност е лишена от всякаква дълбочина.