Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив, и колко не умеем да се любуваме на всекидневните радости у нас! В България всеки втори рано сутрин, забързан към работното място (сякаш е единственият, който предпочита да се глези някъде с половинката или приятели, а вместо това трябва да работи), се муси, гледа сякаш целият свят му е крив, а за поздрав да не говорим – „добро утро“ е мираж!
Ето например моята съседка днес. Излизайки от входа, се спрях за минутка до нея, преди да изкара колата си от прясно, прясно ремонтирания гараж. Споделих, че много ми харесват врати за гаражи Secdoor, на които се е спряла, и че от мой много добър приятел знам, че това не са просто гаражни врати, а начин на живот и на усещане, добавена сойност към личния автомобил. При което тя ми отвърна: „Ами купи си и ти, какво гледаш чуждата паница?“
Ами бих, на драго сърце! Със сигурност щях да съм по-усмихната от теб, съседке! Само че една малка подробност: не карам кола, нямам книжка, следователно не ми трябва гараж, но пък доброто настроение и вярвата, че българите някой ден ще се научим на вежливост, си я нося дълбоко (и не чак толкова) вътре в себе си.
Усмихнат и успешен ден на всички, от вас зависи как ще го изживеете!