Влезли в забързаното ежедневие и сивотата на деня, дните ни се повтарят като развалена грамофонна плоча и често ни се струва, че нямат почти никаква разлика един от друг. Изнизват се бързо и неусетно и оставят след себе си едно голямо… нищо. Защото не сме имали възможността или смелостта да пробваме различни неща и да разнообразяваме ежедневието си. Погледнат от пенсионера, останал със своите преклонни години и сапунените сериали по телевизията, се питаме дали е можело да сме изживели живота си по съвсем различен начин. И ако отговорът е “да” до колко съжаляваме за това, как сме решили да живеем?
Понякога като се връщаме назад в спомените си си даваме сметка, че не е било чак толкова необходимо да работим толкова много, да се впрягаме за поредния проект, който на нас ще ни донесе една задоволителна заплата, но на шефовете ни хиляди левове. Може би е трябвало да гледаме на нещата по-лежерно… или може би не?
Всъщност може би е необходимо да се намери балансът. Той е труден за дефиниране, но на практика ти дава свобода. Свобода да живееш наистина. Не само да работиш. Важно е да си съвестен служител и да изпълняваш служебните си задължения стриктно и навременно. Това е принцип, който много малко хора спазват, което много дразнещо за тези, които се опитват да си вършат работата както трябва.
Оправданието на този тип хора е, че те не живеят, за да работят, а работят, за да живеят. Съответно работата им се явява просто средство, благодарение на което да си изкарат пари, за по-приятните неща, които са си запланували. Е да, но на практика би трябвало да полагат поне малки усилия и да докарват нещата до край.
Отплеснах се в мислите си и съвсем забравих каква беше първоначалната идея на този разказ. А тя всъщност е, че независимо от това дали сме изпаднали в епизод, в който сме се отдали предимно на работа и ежедневието ни е погълнало, винаги можем да намерим нещо, което да ни разнообрази и да ни накара да се усмихнем. Именно тези неща и хората, които ни карат да се усмихваме всеки ден, са нещата, за които да си спомняме когато остареем. Тогава ще знаем, че сме изживели живота си правилно.