Случвало ли ви се е изведнъж да разберете, че в определен по-стар брой на дадено списание е имало информация, която ви интересува? Или пък събирате редовно новите броеве на издание по избор, но случайно сте пропуснали едно и прекалено късно осъзнавате, че вече го няма на пазара. На мен ми се е случвало, защото все още имам афинитет към качествените печатни издания и следя няколко, които съм си набелязала от край време.

Едно от тях е списание „Биограф“. По мое мнение то е сред малкото останали наистина качествени списания в България. Богато е на информация и илюстративен материал. Луксозно е и качествено откъм полиграфическа изработка. Попадала съм на издания, които след бързо прелистване буквално ти се разпадат в ръцете, или такива, чиито страници са залепени една за друга, защото в печатницата не са оставили мастилото да изсъхне достатъчно. При „Биограф“ винаги всичко е изрядно и с го чела с откровено задоволство от край време. Освен това за обема му от над 200 стр. цената в размер на 7.00 лв. ми се вижда повече от приемлива. Допада ми и ретро излъчването на кориците, които неизменно се отличават сред останалите на пазара. Огледайте се другия път, когато минавате покрай близката бутка за вестници, и ще забележите разликата между кориците на „Биограф“ и другите списания.

Колкото и голям фен да съм на списанието обаче и аз успях да пропусна един от броевете му. Все си казвах „другия път“, „сега нося прекалено много неща“, „не ми се вади портмонето в момента“ и т.н. А нали знаете колко бързо и неусетно тече времето? Изведнъж осъзнах, че съм изпуснала момента да си купя последния брой на любимото списание. Беше онзи от август 2014 г. с Елизабет Тейлър на корицата. Да, знам… няколко месеца се ослушвах, но какво да направя!? Купувах си всеки следващ брой и не че не ми харесваха, но постоянно си спомнях за пропуснатия и ме глозгаше съвестта, че той ми липсва.

Накрая не издържах и се свързах по телефона с редакцията на „Биограф“. Хората от екипа бяха много мили и веднага потвърдиха, че могат да ми изпратят архивен екземпляр от списанието. Бях толкова щастлива, като разбрах, че веднага си поръчах. След като затворих слушалката, си казах: „Ето, това е правилен подход към клиента“. Ако можех, щях да стисна ръката и да благодаря лично на главния редактор Надя Чолакова, на редакционен директор Георги Неделчев, на маркетинговия директор Светослав Кантарджиев и на всички останали. Може би най-искрено бих поздравила г-н Кантарджиев, защото е организирал толкова добре връзката на редакцията с клиентите т.е. читателите! Благодаря на него и на всички от екипа за чудесното списание, за всеотдайността, доброто отношение и качественото съдържание!