Te Amo…  I love You… Te Amo… Обичам те… На всички езици тази фраза звучи като музика. А как ви се струва, ако е на 311 езика едновременно!? Което си е истина – не се чува, а е написано. Да, именно толкова пъти е написано признанието на Стената на любовта, която се появява на парижкия Монмартър през 2000 г.

Париж отдавна носи славата си като град на влюбените. Столетия той събира различни истории, а стените му и до ден днешен ревностно пазят нечии сърдечни секрети и заплетени в интриги драми.

Романтичните ъгълчета във френската столица не се преброени, но всеки може да намери своето – единствено и неповторимо. Като днешното – към което като към олтар пристъпва всяка обичаща се двойка.

На тази удивителна сграда с бял цвят на син фон е написано признанието, което всеки би искал да чуе. И всеки може да го намери на родния си език. Има го даже написано и на брайловия език – релефно. Четиридесет квадратни метра – думи за чувства. Подарък за хората, докоснали се до това прекрасно чувство, от трима художници: Даниел Булоня, Фредерик Барон и Клер Кито.

Иначе историята започва много по-рано. Фредерик Барон имал твърде необичайно хоби – той колекционирал подобни фрази, написани на различни езици. Където и да пътувал, той се обръщал към местните хора с оригиналната си молба – да напишат заветните слова в бележника му. И никой не му отказвал. Така за десетина години той успява да събере хиляди такива записи на около триста езика и диалекта. През 1997 година той среща калиграфа Клер Кито и тогава се ражда проектът. Всеки запис от тефтера Кито с абсолютна точност прехвърля на плочка. А после от 511 плочки сглобяват десетметрово пано, разположено на стена с височина 4 метра.

Малкият парк, където се намира тази забележителност, отдавна е безумно популярен. В деня на Свети Валентин тук се пускат бели гълъби, а в други дни тук може да се насладиш на тишината, нарушавана само от птичите песни. И да усетиш в себе си потресаващата сила на любовта и на … Париж. 🙂