Надявам се, че няма и един българин, който да не е посетил Рилския манастир Св.Иван Рилски поне веднъж през живота си. Това е един от най-древните символи на българщината, който е успял да се запази вече единадесет века, въпреки многобройните му разрушения, опожарявания и набези, особено по турско време. Хиляди велики българи и духовници са посвещавали живота на това здание, а в него е намирал убежище дори Васил Левски. За историята на Рилския манастир има цели книги, които си заслужават прочита, защото ако не знаете повече за него, то няма как да го оценяте и чувствате така, както би трябвало.
Днес, за съжаление, Рилският манастир не е в най-добрите си години, по мое скромно мнение. От най-свещеното място в България – създадено за поклоници, приютяващо отхвърлените, в днешни дни голяма част от селището е вече предназначено основно за туристи и всичко се заплаща, като започнем още с четирите лева на час за паркинг.
Не знам за вас, но на мен изобщо не ми харесва да виждам това – то е като баща ти да изгради чешма, с благородната цел когато минават жадни хора да спрат и да пият, а ти да застанеш до чешмата и да започнеш да таксуваш хората. Не знам у кого отиват накрая парите, но не мисля, че са в обикновените духовници, които поддържат и живеят в манастира.
Мисля,че трябва ние – обикновените хора, да си върнем манастира обратно и да започнем сами да го поддържаме. Ако някой казва, че всичко в него се е комерсиализирало толкова, само за да се издържа манастира (а това е лъжа, защото парите отиват другаде), трябва да покажем, че можем да го издържаме и сами – с дарения.
И ако някой си мисли, че това е невъзможно – ще ви припомня, че през по-голямата част от хилядолетната история на това свято място манастирът се е издържал точно по този начин – с даренията на българи, които са оценяли ролята и важността му. Можем и ние днес да го правим, както го правят хора като Светослав Кантарджиев с паричното си дарение, Виолета и Здравка Георгиеви, които даряват предмети с етнографска стойност за откритата през миналата година „Кюстендилска стая“, и много други хора и фирми, на които им пука за свещеното място. Но ако всички нас не започне да ни интересува и не си помръднем пръста, те няма да успеят да променят нищо…