Рецептата за щастие на учените от Харвард

Някога чудили ли сте се дали има рецепта за щастие? Аз да и до сега винаги съм размишлявала на база собствения ми опит и възгледи. В мислите ми често са се промъквали фактори като работа, личностни постижения, лични финанси и популярност.

Да ли съм била права? Оказва се, че не…

Днес прочетох за едно изследване, което за първи път е било представено в презентация на TED с водещ Робърт Уолдингър и се казва:What makes a good life? Lessons from the longest study on happiness. Презентацията е от ноември 2015 г., но я няма с български субтитри. Аз обаче я разбрах и на английски език. Нека ви представя сърцевината на изследването…

То е проведено от Harvard Medical School, като началото му е поставено преди 75 г. Изследвани са точно 724 души, като подробно е проследявано как се развива животът им, правени са им медицински изследвания, следено е какви лекарства взимат и дори са сканирани мозъците им. Редовно са провеждани разговори със самите хора, техните деца, съпрузи и т.н. Важно е да отбележа също, че хората са били разделени предимно в 2 групи: по-богати, за които се предполага, че ще пожънат големи успехи, и по-бедни, които вероятно ще водят по-умерен начин на живот.

Какво показват резултати?

Че най-голямо значение в живота ни оказва не това колко изкарваме или колко сме известни, а какви отношения изграждаме с хората около нас. Тук важно е качеството, а не количеството на връзките ни, защото перфектно знаем, че човек може да се чувства самотен дори и в голяма тълпа. Ето защо е важно до нас да има хора, на които да можем да разчитаме. Дори с половинката си да се карате от време на време, това е напълно нормално, стига да си имате доверие и да знаете, че винаги може да разчитате един на друг.

Оказва се, че хората, които имат по-качествени отношения със своето семейство, приятели и близки, се чувстват много по-щастливи и дори биват по-здрави. Изследването е показало, че по-доволните от живота си участници в своите 50 години, показват по-добри здравословни резултати през 80-те си години.

Е, какво можем да направим ние самите тук и сега, за да внесем повече щастие в живота си? Ами, да се срещаме по-често с роднините си, да не оставяме важните за нас хора да си тръгват от живота ни и да прекарваме с тях повече време лице в лице, а не компютърноопосредствано. Не би трябвало да е токова сложно, нали?