Оценяваме ли достатъчно нещата, които ни разсмиват? Или започваме да ги анализираме и да се дивим на “глупостта” и наивността на хората, които са станали повод за нашата усмивка. Всеки човек има различно чувство за хумор и не винаги възприятията ни за това кое е смешно и кое не, съвпадат. Ето защо комедията е един от най-трудните жанрове в литературата, драматургията, киното.
В ежедневието си сме свикнали да се смеем на злободневни теми и често да преминаваме границите на доброто възпитание. Но когато това ни бъде поднесено в една драматургична творба като театър например, често мислим, че са преминати твърде грубо точно тези граници.
И въпреки това, ако нещо ни кара да се усмихнем, не би трябвало да се замисляме много за това колко е учтиво, културно и прочие. Друг е въпросът ако то предизвиква други реакции в нас. Но успяваме ли да се усмихнем, значи е имало правилен ефект върху нас.
Ето защо съветът ми е – Усмихвайте се повече, наслаждавайте се на момента и не му мислете много!