Непозната усмивка

Вчера, както си вървях по улицата и, ако трябва да съм честна, нещо не бях много в настроение, една жена ме погледна и ми се усмихна. Първата ми мисъл беше, че не се усмихва на мен, а просто зад гърба ми е видяла някой свой познат. Обърнах се, но зад мен нямаше никой, затова я погледнах и аз също и се усмихнах. За мен беше много учудващо, понеже българина не се слави с ведрия си вид и любезност към непознати хора. Обикновено като излезеш на улицата виждаш само намръщени лица, хора гледащи надолу в краката си, а не напред и много често има вероятност да се заразиш с този песимизъм, който се разпространява като зараза.

Може би обществото ни е започнало да се променя, не знам на какво се дължи, вероятно на наближаващите топли и семейни празници. Казват че Коледа стопля сърцата на всички, дори на най-суровите и сериозни хора, които стават по-добри и благосклонни.

Този малък жест от напълно непознат човек ме накара да се почувствам добре и оправи настроението ми за цялата оставаща вечер. Ако тази жена не ми се беше усмихнала щях да се прибера ядосана и най-вероятно щях да се скарам с някой вкъщи. Но се случи напълно обратното благодарение на едно толкова малко и елементарно нещо, което не изисква никакви усилия, просто да се усмихнеш. Предполагам тази жена не осъзнава как с една усмивка ме е разтоварила от стреса, натрупан през деня, но смятам утре аз да се усмихна на някои случаен и непознат човек и да се надявам, че няма да ме помисли за луда, а просто ще си оправи настроението.