Вчера, както си вървях по улицата и, ако трябва да съм честна, нещо не бях много в настроение, една жена ме погледна и ми се усмихна. Първата ми мисъл беше, че не се усмихва на мен, а просто зад гърба ми е видяла някой свой познат. Обърнах се, но зад мен нямаше никой, затова я погледнах и аз също и се усмихнах. За мен беше много учудващо, понеже българина не се слави с ведрия си вид и любезност към непознати хора. Обикновено като излезеш на улицата виждаш само намръщени лица, хора гледащи надолу в краката си, а не напред и много често има вероятност да се заразиш с този песимизъм, който се разпространява като зараза.
Може би обществото ни е започнало да се променя, не знам на какво се дължи, вероятно на наближаващите топли и семейни празници. Казват че Коледа стопля сърцата на всички, дори на най-суровите и сериозни хора, които стават по-добри и благосклонни.
Този малък жест от напълно непознат човек ме накара да се почувствам добре и оправи настроението ми за цялата оставаща вечер. Ако тази жена не ми се беше усмихнала щях да се прибера ядосана и най-вероятно щях да се скарам с някой вкъщи. Но се случи напълно обратното благодарение на едно толкова малко и елементарно нещо, което не изисква никакви усилия, просто да се усмихнеш. Предполагам тази жена не осъзнава как с една усмивка ме е разтоварила от стреса, натрупан през деня, но смятам утре аз да се усмихна на някои случаен и непознат човек и да се надявам, че няма да ме помисли за луда, а просто ще си оправи настроението.
tuk vsichki sa tolkova namuseni, che ne mi se misli. dano ima poveche hora kato teb. inache az tova postoqnno go povtarqm na decata.
Аз това го приложих днес. Невероятно чувство!