Искате ли да направите пътешествие в далечното минало? Във времената, когато Планетата е била още млада, гореща и неоформена? За това съвсем не ви е нужна машина на времето – достатъчно е да отидете на Роторуа – малко градче, разположено в удивителната долина на брега на едноименното езеро, в самия център на активна геотермална зона.

Необикновената природа на това място не може да остави никого равнодушен, но разбира се, най-силно впечатление прави долината на гейзерите. Маорите – коренните жители на острова – наричат долината Такива-Ванарики, в превод Страната на горещата вода.

Гейзерите тук са повече от шестдесет. Струите от кипяща вода с височина 4-5 метра понякога започват едновременно, друг път една след друга, обвивайки в облаци от пара не само езерото, но и околностите.

Маорите вярвали, че във всеки гейзер, във всяко езеро, живее танива игарара – приказно същество, напомнящо на дракон, което пази източника от зли духове. Според легендата даже Луната един път в месеца слиза от небето, за да се изкъпе в подземното езеро Аева, което черпи водата си от гейзерите. След което, събрало сили, нощното светило се отправя в нов  път по небосвода.

Най-мощният от гейзерите е Похуту. В продължени на час, а понякога и повече, той изстрелва водната си струя на 30 метра височина. Не остават назад и другите гейзери. Създава се впечатление, че те се състезават по сила и красота помежду си.

Древните маори мъдро и разумно използвали това чудо на природата – маорските къщи са построени в райони, където почвата е добре затоплена и нагрявала подовете на домовете. А в басейните с топла вода можели да се къпят и зиме, и лете.

И днес отоплението на хотелите в района е решено по същия начин, а туристите могат да се къпят в топлите басейни целогодишно.

А на десет км от Долината на гейзерите, в кратера на утихнал вулкан, надеждно са се скрили от очите на пътешествениците, две горещи езера – едното синьо, другото зелено – красота, която няма как да не ви усмихне.