Не знам защо така сме устроени хората, но много по-често усмивките ни са свързани с миналото, с приятни мигове, които сме изживели. Настоящето и бъдещето като че ли по-често ни носят страхове и някак усмивките ни се губят – но нали и това е една от причините да създам този блог, да търсим и да създаваме повече поводи за усмивки. Та като говорех за хубавите спомени от миналото – едва ли има някой от вас, който да не е ходил на лунапарк, да не се е блъскал с колички, да не е стрелял с пушка по различни цели с надеждата да спечели за себе си или за гаджето си плюшена играчка, има ли някой, на когото да не му се е обръщало сърцето на виенското колело или на ония страшни люлки на синджири, на които имаш чувството, че всеки момент ще полетиш към земята, но въпреки това продължаваш пак и пак. А да има някой, който да не се е нареждал на опашка пред ония фургончета с фунийки, пълни с вкусен пухкав крем, или пък пред машините за захарен памук. Приятни спомени – как да не се усмихнеш. Има обаче такива случки в живота на човек, когато усмивките от миналото и настоящето се сливат. Моя приятелка, която живее и работи в чужбина, ми подари машина за захарен памук, една такава малка и кокетна, нищо общо с ония огромни метални казани, които си спомняме от панаирите. Направихме си парти със захарен памук – трябва ли да ви казвам каква емоция и какво свещенодействие беше, докато заформим облаците с памук – е, не станаха нито толкова големи, нито толкова пухкави като купешките, но пък усмивките си бяха същите 🙂