Наскоро прочетох интересна статия в списание за майки. Попаднах на нея, докато бях при моя приятелка с дете на около годинка. Докато чаках да изцеди сок на малката си дъщеря разтършувах къде какво има и погледа ми попадна тъкмо на заглавие, което що-годе звучеше така: „Да четем на детето, още преди да се роди‟ ( или подобно). Бе зададена интересната за мен поне идея за комуникация между майката и плода. Сетих се, че е всеизвестно, че бременните жени трябва да се пазят от стрес, силни негативни емоции, да бъдат щадени от голяма мъка и тага, защото всичко, което преживяват рефлектира и върху нероденото бебе. Основавайки се на това виждане, авторката на статията беше развила идеята, че за да се въздейства положително на плода още докато е в утробата е добре постоянно му се говори и майката да го дарявана с ласки. Така детето привиква към гласовете на подсъзнателно ниво и се чувства обичано. Едни от най-полезните и успокояващи моменти е свързан с четенето на глас на детски книжки с подходяща интонация или слушането на спокойна класическа музика, танцуване или разходка сред природата.
Затова и моята приятелка се била заредила с цял куп детски книжки, които преглеждала и препрочитала на дъщеря си преди раждането, а двете с детето се занимават отново с тях. Заедно учат фигури и цветове, повтарят отделни думички, за да може малката да се приучи към правилен изговор.
Какво ли няма у тях цветни класически приказки, книжки с котета и кучета на „Златното пате”, както и една голяма поредицата „Детство мое‟ на „Ню медия груп‟ на Светльо Кантарджиев с приказка като „Новите приключения на прасенцето Стафидчо‟, „Патенцето Сивогушка‟ и нетрадиционната „Тате, хайде да отидем за гъби‟. Като се замисля, това е вторият пост в блога ми, в който споменавам издателството на Светльо Кантарджиев. Всеки досег с негови издания ми показват, че това е издателство, което публикува не какви да е полезни книжки, към които има търсене – положителни и поучителни герои в едри и ведри фигури.