В последните си няколко материала съвсем логично и навреме потърсих в идващите коледни празници поводи за много усмивки – предимно детски. Само че има една приказка, понякога доста вярна, че във всеки у нас дреме по едно малко дете, разбира се, винаги готово да се усмихне, особено по Коледа. С тази увертюра исках да ви кажа, че колкото да сме пораснали и да не вярваме в Добрия Бял старец, май и ние, големите, не оставаме недокоснати от коледните вълнения и радости и понякога се радваме повече от децата на коледните украси и светлинки. От много време пия едно разтворим кафе, три в едно, няма да казвам марки, за да не излезе че има продуктово позициониране в материала ми :), и винаги си купувам промоционални пакети, по два-три, щото знаете, че няма нищо по-лошо от това някоя сутрин човек да се събуди и да се окаже, че кафето е свършило. И така оня ден за пореден път свърших тая работа и на касата към промоционалните пакети момичето ми подари една прозрачна играчка – малък Дядо Коледа с препоръката да го подаря на някое дете. Прибрах се вкъщи и отворих опаковката – вътре, както ви казах, прозрачен Дядо Коледа и към него прикрепени от тия пластмасовите вакум захващачи, позволяващи да се закачи на определена повърхност, и книжка с упътване. Разгледах, прочетох и се оказа, че това не е един прост прозрачен Дядо Коледа, а светещ. Включих осветлението му и стана ясно, че даже не просто е светещ, а със сменящи се светлини – свети малко зелено, после се включи жълто, после – червено, после – зелено. Вълнение голямо, ви казвам. Послушах съвета на момичето. Подарих го на дете – на детето, дето се събуди в мен по Коледа 🙂