Докато се разхождах един следобед из центъра се натъкнах на едно малко магазинче за ръчно изработени бижута и различни дреболии. Бяха направени от глина. Излизайки от магазина ми хрумна, че и аз мога да се пробвам да си измайсторя нещо такова и в къщи.
Отидох до една книжарница и се снабдих с нужните ми за целта глина, бои и някои инструменти за обработка. Търсейки информация из нета открих, че има няколко вида глина, която може да се обработва.
Едната е натуралната глина. Тя е по-трудна за обработка, тъй като има специфика за изпичането на изделията от нея. Подходяща е за изработката на различни съдове. Изпичането им обаче е препоръчително да става в големи керамични пещи. Може и в къщи, в готварската печка, но тук риска да се напукат изделията е много голям.
Има и DAS глина. С нея е по-лесно да се работи. Продава се почти навсякъде и изсъхва на въздух. Съхранява се удобно във фолио, което позволява да се запази неизползваната част от нея. Недостатъкът обаче е, че е почти невъзможно да се слепят отделни елементи.
Полимерната глина се оказа най-подходящата за моето ново начинание. Тя е най- добра за изработването на бижута и също изсъхва на въздух, а при изпичане не се напуква. Освен това е доста приятна и удобна за работа.
Аз си направих един моливник във формата на сърце, оцветих го с разнообразни цветове и го налепих с черупки от миди и малки речни камъчета. Моливникът се получи доста интересен, защото по него се виждат моите пръстови отпечатъци, които не успях да прикрия с бои.