Всички сигурно поне веднъж сте чували колко е трудно да бъдеш жена. Да гледаш мъж и деца, да се грижиш за домакинството, да ходиш на работа… Но днешната статия няма да бъде на тази тема. Тя ще бъде на темата, защо всъщност светът ни по природа е устроен като матриархат, а не патриархат, както се е случило по-късно в деградацията на човешките индивиди.

Факт е, на чисто биологичен принцип, че жените са тези, които износват и раждат поколението и от нас зависи това бебето да се захрани и да оцелее първите месеци на своя невръстен живот. Но разбира се, не можем да си приписваме заслуги за това, че сме се родили жени. Както нямаме заслуги за това, че носим определен цвят на очите или кожата.

Заслугите на жената са умее по особено незабележим и дипломатичен начин да постигне това, което иска – всеки път. Тя е тази, която дава сила и криле на мъжа си, тази която може да го срине ако пожелае, тя е тази която с мек и невъзмутим тон успява да накара мъжа си да мисли, че той е взел решението за дадено нещо…

Почти всяка жена умее да се справя с живота по този начин и това й идва отвътре. Поради простата причина, че като по-нежно и уязвимо създание, осигуряващо продължението на рода, но имащо нужда от закрила от неприятелите (чисто животински принцип).

Какво ще кажете за тази теория?