Доколко е възможно човек да види себе си отстрани? Бас ловя, че ако повечето хора бъдат поставени под постоянно видеонаблюдение и след това прегледат записа, няма да харесат никак поведението или речта си.
Но след като всички ние се стараем да се представим добре пред околните и внимателно премисляме маниерите, позите на тялото си и дори говора защо се получава така? Явно има голямо разминаваме между това какво в действителност показваме на околните и онова което мислим, че показваме. Разликата е, че вътрешно предопределяме действията си с факти и аргументи, за които околните няма как да се досетят. Крайният резултат може изобщо да не се нрави на самите нас, но дори да се опитаме да го предотвратим никога няма да се харесаме, просто защото човек е устроен да се самоуправлява от вътре.
Ето ви пример: много приятели са се чудили защо гласът им звучи съвсем различно на запис. Дразнят се, че имат друга представа за него. Отговорът е прост. От една страна камерата наистина изменя малко звученето, но изкривяването е незначително. От друга – човек чува гласа си от вън и от вътре едновременно. Затова самите ние мислим, че говорим в даден тон, но всъщност околните чуват друг.