В Древна Гърция театърът е бил на почит. Не случайно там са открити едни от най-старите театри в света, а продължителността на една пиеса е била в повече от 5 действия. Разбира се древногръцките трагедии е трябвало да имат въведение и епилог, но важна е била същината. Във всяко едно действие авторите на пиесите са се старали да провокират различна емоция у зрителите – страх, тъга, радост, скръб и прочие. Това е било почти задължително, а причината – повече от любопитна.
Древните гърци са вярвали, че когато отидат на театър и преминат през всички тези разнообразни емоционални състояния, излизат от театъра пречистени духовно.
Като се замислим има много логика в това тяхно твърдение. Случвало ли ви се е да сте тъжни, после да не можете да спрете да се смеете и накрая да умирате от страх. На края на този емоционален компот се чувствате леки и ефирни, а това се дължи на освобождаването на тези различни по настроение, но еднакви по сила за човешкия организъм, емоции.
В днешно време терминът “трагедия” има малко по-различен смисъл, а постановките в театъра са избягали от целта да отвеждат зрителите през емоционален катарзис, а по-скоро се стремят да разгледат тема или проблем, да го пречупят през своята призма и да го изкажат, благодарение на определен способ от изразни средства. А дали това ще допадне на зрителите или не… Е…, за всеки влак си има пътници, нали така?
Вие на какви постановки обичате най-много да ходите?