Отивам оня ден до една моя възрастна леля по бащина линия. Да я видя. Че живее сама. Мъжът й почина преди четири-пет години. Има двама синове – те ми се падат братовчеди. Но и двамата музиканти, дълги години свириха по Скандинавието и се ожениха и останаха да живеят там. Та тя живее сама в един голям апартамент в центъра на града и гледа един много красив и глезен котарак, от чужбина й го донесоха, някаква известна порода е, ама ще ви излъжа каква. Та от време на време ходя да я навестя и разнообразя. Пък и тя много има какво да разкаже – навремето е била преводачка на разни делегации и е пълна с много интересни истории покрай това. И винаги й нося нещо дребно за хапване, ама хубаво. Тя си обича хубавите неща. Тоя път реших да й купя от едни консерви със сиропирани ананосови парченца, които са много вкусни и бях сигурна, че ще й харесат. Купих ги от Метро – те там ги продават направо опаковани по две. И отидох, оставих й аз торбичката с консервите, поразговорихме се за това-онова, показва ми нови снимки на синовете, снахите, внуците. Посмрачи се и си тръгнах. Звъни ми тя на следващия ден и ми вика: абе много странна тая котешка храна, която ми донесе, странно изглежда и котаракът не я хареса. Първо не можах да включа за какво става въпрос, после се досетих, че тя е взела консервите с ананасови парченца, които й занесох, за котешка храна. Пък и те вътре ананасите вярно са нарязани на ситни кубчета – като мокрите котешки гранули. Доста се посмяхме. И изводи направихме – първо, че нещата не винаги са това, което изглеждат, и второ, че котките не са вегетарианци. 🙂