Сигурно ти се е случвало – виждаш как някой се прозява и изведнъж и на теб ти идва да направиш същото. Дори само като четеш за прозявка, мозъкът ти може вече да се подготвя. Но защо е така?

Оказва се, че прозяването не е просто реакция на умора или скука. То има силна връзка със социалните ни инстинкти. Според учени, заразителната прозявка е свързана с емпатията – способността ни да усещаме емоциите и състоянието на другите. Когато видим как някой се прозява, несъзнателно се „настройваме“ по него. Затова ефектът е по-силен сред близки хора – приятели, семейство, колеги. Това е нещо като социално свързване, почти като невидима прегръдка.

Има и еволюционно обяснение. В животинските групи прозяването може да служи като сигнал – например, че е време да се събудят или да станат по-бдителни. Ако един започне, останалите следват, за да се синхронизират.

В основата на това явление стоят т.нар. огледални неврони – специални мозъчни клетки, които се активират, когато наблюдаваме действията на други хора. Те буквално ни карат да ги имитираме – включително и в прозяването.

А защо изобщо се прозяваш? Според едно обяснение – за да охладиш мозъка. Когато си уморен, температурата му леко се покачва и с една дълбока прозявка вкарваш хладен въздух, който го „освежава“. Друга теория твърди, че така компенсираш липсата на кислород в кръвта. А може би просто е начин тялото да се подготви за сън… или за събуждане.

Каквото и да е – ето, май пак се прозя!