През последните няколко дни в Пловдив се изсипаха няколко много силни валежа, които причиниха наводнения на почти всеки голям булевард в града, а хората трудно успяваха да преплуват и да стигнат по домовете си.

Появиха се много забавни до някъде мемета, които директно или индиректно обвиняваха кмета на града, че не не е контролирал почистването на шахтите, че самите тръби са по-малки и съответно с по-малък дебит, което причини огромно неудобство на десетки граждани и гости на града и щети за доста пари. Защото сигурно нямаше подлез който да не беше под вода, а магазините и стоката им много силно се надявам да е била застрахована.

Въпреки това кметът не пожела да направи изявление. Абсолютно на нито един въпрос, свързан с темата, не даде коментар и по този начин продължи да дава поводи, хората да измислят забавни мемета с неговия лик и да му се подиграват непрекъснато за парите, които е откраднал от ремонта на подлеза на Пощата, който погълна много средства, забави се изключително много, предизвика огромни задръствания по обходните маршрути, а резултатът беше все същия – река.

Но аз спирам до тук с политическия коментар по темата и искам да ви разкажа моето собствено изживяване в неделния ден, когато дъждът ме завари в едно заведение в Капана.

Бяхме се събрали там с приятели и хапвахме сладко-сладко, когато започна да вали. Първоначално леко, после естествено се засили, а ние спокойни, че се намираме на място с храна, вода, бира, вино и тоалетна, въобще не отразихме ставащото навън. По едно време обаче складовите помещения и тоалетните на заведението, които се намираха на приземното ниво, започнаха да се пълнят с вода. Започна да ни става забавно, а част от коментарите, които пуснахме на масата бяха да внимаваме какво консумираме, за да не ни се наложи да ползваме тоалетна.

Стана време вече да напуснем заведението. Защото от една страна дъждът беше малко намалял, от друга – секлетът много ни беше хванал вече. Аз бях подготвена с дъждобран и чадър, но моята приятелка, която се беше облякла само с една ефирна лятна рокличка, а на всичкото отгоре е и бременна, поиска от сервитьора чували за смет, от които да си направи дъждобран. Няма да ви опиша колко нелепо изглеждаше, но беше много важно, да не се намокри много, защото е от тези, които лесно настиват.

Разделихме се и аз тръгнах към спирката на градския транспорт, където очаквах да хвана някой автобус, който стига до нас. Да, появи се такъв автобус, но той въобще не спря на спирката, а продължи пътя си, без да го интересува, че има хора, които разчитат на него, за да се приберат в това лошо време.

Ситуацията се повтори и аз реших, че няма да чакам повече, а ще вървя пеша докъдето мога. Все пак бях доста добре екипирана. Умишлено избягвах подлезите, защото знаех какво ще се случи в тях, но и ходенето по улиците се оказа не лека задача. Буквално реки се стичаха по по-голямата част от улиците, като преминаването с автомобил беше много трудно, да не говорим пеша.

В последния момент, когато вече се намирах на бул. Христо Ботев и бях буквално хваната във водния капан на образувалата се река забелязах автобус от линия, която ми вършеше работа. Направих знак на шофьора, да ми отвори вратата, а той се оказа изключително приветлив и забавен човек, който въоръжен с адското търпение успя да ни закара до съответните спирки.