Усмивката повече от всичко друго в живота е огледало. Огледало на това, което ни се случва, огледало на начина, по който се отнасят към нас, огледало на хората, които са срещу нас. В този смисъл липсата й също е огледало на всичките тези неща. Много често изискване в обявите за работа, а и в реални работни условия, основно изискване на българския работодател е служителят му да е много усмихнат. Сигурна съм, че и по цял свят е така. Но питам ви, имаш ли право да искаш от човека срещу теб или до теб да е усмихва, ако ти самият не си създал необходимите условия за това. Със сигурност сто процента от собственици на магазини искат продавачките им да се усмихват на клиентите, да се усмихват на тях самите. Така е и редно. Но е редно и да създаваш необходимите огледални условия това да се случва. Не може да изискваш от човек, когото постоянно навикваш с повод или без повод, при това пред клиентите, от човек, на когото не си плащал заплата няколко месеца, от човек, когото държиш на студено и на когото не осигуряваш почивен ден, да се усмихва. Всичко в живота е взаимност и усмивката най-вече. Затова, ако някой срещу вас е намръщен и не ви се усмихва така, както вие бихте искали, първо си задайте въпроса, дали път вината не е във вас. Защото въпреки азбучната истина, която често ви повтарям, че усмивката е задължителна и помага, житейската истина е, че тя не винаги е възможна:)