Фактите говорят, че няма начин да познаваме всички хора, с които се сблъскваме през деня си. Може да ни се иска (или пък не), но въпреки това не можем.
Пътуваме в градскиq транспорт, чакаме на спирки, редим се на опашки в магазина или просто вървим пеша по улицата. Каквото и да правим, разминаваме се с не един или двама непознати до нас. Дори на първия ви работен ден новите ви колеги са непознати за вас. И по телевизора може да дават непознати ни лица, които не сме виждали преди…
Знаете ли какво обаче?
Не пречи да се усмихваме на всеки един от тях. Усмивката радва и при това е безплатна. Може някой непознат да ви изгледа странно, но какво пък. Не го познавате, нито той вас. Може никога да не го срещнете втори път, няма да запомните лицето му, но той може да запомни вашето. Ще сте му направили впечатление и може би не само на него. Помислете колко много хора биха се зарадвали да видят поне едно усмихнато лице сред всички останали неутрални или намусени физиономии на ежедневието.
Усмивката е рядко срещана сила. Не й пречете да оказва въздействието си, помагайте й. Давайте й път.