Чували сте за различни градове, които претендират да са родно място на една или друга ярка историческа личност или творец, и колкото по-значим е човекът, толкова повече градове имат претенция от тях да е тръгнал пътят му. Ей такова нещо от изключителна значимост за човечеството и света ще се окаже усмивката, щото чета тия дни в пресата, че от седемнайсет години последната неделя на май се чества в много земни кътчета като Световен ден на усмивката и във връзка с това се организират множество масови събирания и увеселения. Сетих се обаче, че съм чувала за такъв световен ден и през месец октомври, погледнах в Гугъл, най-верния съветник на всеки човек, и наистина се оказа, че през месец октомври се отбелязва друг ден, също като световен ден на усмивката. Не се поразрових повече, щото ми се стори, че няма да си остане човечеството само с два световни дни на усмивката годишно и че ще намеря поне още две-три подобни дати. Ама обнадеждаващо ми подейства тая конкуренция на дати и това изобилие от дни на усмивката. Дай боже за такива неща да се конкурираме хората и да се множат по земната шир посланиците и дните на усмивката. Защото тя, усмивката, е от нещата, които ни събират и които никога не са в повече, а не от тези, които ни делят. Пред нея и религия, и националност и цвят на кожата губят значение – защото усмихнатият човек е просто усмихнат човек, а не мюсюлманин, християнин или евреин, африканец, датчанин или французин, бял, черен или жълт.