Комфортът винаги се е асоциирал с нещо удобно, където се чувстваме добре, приятно ни е и уютно. Така наречената Зона за комфорт е именно такова място/ състояние на духа/ усещане… Това е работата, с която сте свикнали, механизмът за изпълнение на задължения, който е винаги еднакъв, привичките, навиците и собствените ви малки ежедневни ритуали. В зоната си на комфорт вие не предприемате рискове, не мислите за промени, не се стремите да научите нещо ново, не проявявате интерес, а работите монотонно и на сигурно…
Зоната на комфорт не е полезна, но всеки от нас има такава. Едно от най-полезните неща, които можете да направите за себе си, е да разберете какви са границите на вашата и да се опитате да стъпите извън тях. Като за начало можете да направите нещо малко: отидете да хапнете в нов ресторант; излезте някъде сами; посетете галерия, музей, библиотека, читалище, парк, театър или друго място, където не сте били до сега. Когато предприемете малките стъпки за промяна, може да се отправите към по-мащабните такива. Скочете с бънджи, спуснете се с кану-каяк, изкачете висока стена (обезопасени, разбира се) или планински връх. Отидете на автобусна или жп гара и се качете на първия заминаващ рейс или влак. Отидете, където той ви откара, без да се притеснявате. Запознайте се със случайния до вас човек… има какво да направите, просто се отпуснете и пуснете въображението си в действие.
Това, което може да се каже, че не одобрявам, е пътуването на стоп, както и приема на алкохол и други стимулиращи средства, които да ви дадат силата да стъпите в непознатото. Щом ще го правите, не е ли по-добре да бъдете с разсъдъка си.
В повечето случай да пробвате нещо ново и различно би ви донесло положителни емоции, ценен опит и хубави спомени. Не е лесно да напуснете зоната си на комфорт, но ако беше, тя нямаше да се нарича така 😉