Преди около месец получих имейл-покана за събиране на класа, с който съм учила до дванадесети клас. Не съм виждала по-голямата част от съучениците ми, защото като ни пое живота и се разделихме във всички възможни посоки. Много от тях заминаха в чужбина и се устроиха след време, така че изобщо и не се върнаха да живеят в родината си. Други се преместиха надалеч, където ги бяха приели да учат и така живота ни раздели. Сега ще се събираме за втори път и много се надявам да дойдат повече хора, защото първата годишнина беше пълен провал. Присъстващите бяхме едва седем-осем човека, че дори и класната ни беше ангажирана със семейни проблеми и не успя да дойде. Тази година по първоначални данни, които получих от една съученичка, участваща в организацията на събитието, са обещали да дойдат много хора и има вероятност да се съберем почти целия клас. В училище в първите години, когато все още бяхме деца не може да се каже, че сме били сплотени. След това, като преминахме пубертета бяхме неразделни и докато завършим се събирахме много често за различни празненства. Било за рождени, именни дни, че дори за Нова година или просто без повод. Завършването на всички ни се отрази тежко, защото трябваше да се разделим, но пък живота постави пред нас нови възможности. Убедена съм, че макар всички да са се променили много, защото няма как да са си останали същите луди глави, ще прекараме чудесно. Винаги много сме се забавлявали и съм сигурна, че и сега ще бъде така.