Хайде сега да бъдем честни със себе си. Всеки обича да си почива и на никой не му се работи, ако може да го избегне, нали? Опитва ме се да намалим задълженията си колкото можем повече и отлагаме едно или друго с идеята да го свършим утре или вдругиден.
Аз обаче съм стигнала до един извод и той е заложен именно в заглавието на днешния ми пост – работата е трудна, докато не започнете да се занимавате с нея. По същия начин работи принципа, че всичко минало изглежда просто и елементарно, а предстоящото е трудно и невъзможно. Започнете ли веднъж обаче, тогава се озовавате някъде между двете възможности и задълженията изглеждат по-поносими, защото те вече не са в бъдещето, а в настоящето.
Вземете понеделника за пример. Този любим и толкова често превъзнасян понеделник, а? На ме ми е най-трудно сутрин да стана от леглото. Знам, че направя ли го, това означава неизбежно начало на работната седмица. А сега, когато е и по-хладно, ми е трудно и да изляза навън в студеното. Не ми се ходи на работа, не ми се започва всичко от начало. Като си помисля за следващите пет дълги работни дни, понякога ми иде да заплача, но… тогава идва едно голямо “Но”. Когато най-накрая пристигна в офуса и потъна в задълженията и задачите, които са се натрупали през почивните дни, времето започва да тече изненадващо бързо и плавно. Веднага след като застана на стартовата линия на работната седмица, а не я избягвам всячески, тогава всичко потръгва. Така че запомнете следното – работата е трудна (или поне изглежда такава), докато не я започнете наистина.