Родителите ми отбелязват 40 години от сключването на гражданския си брак. Страхотен повод за радост и за организиране на празненство. Но предвид някои семейни обстоятелства, се наложи да отбележим този момент в много тесен кръг.
Дълго се чудих с какво да ги изненадам, все пак поводът е специален. Така един ден докато разглеждах стари снимки и си припомнях смешни моменти, попаднах на видеа от моето детство. За съжаление, бяха записани на видео касети, а аз нямах видео. Толкова ме хвана яд, че всичките ми спомени са заключени и че не мога да се върна дори за кратко при тях.
Точно в този момент ми дойде гениална идея – да дигитализирам касетите и да си подаря на радителите ми. Прехвърлянето на записи от старите ленти щеше да ми помогне да ги имам на още един носител, което гарантира, че ще се запазят за времето напред.
Проверих в интернет къде точно се извършва подобна услуга и с изненада установих, че на доста места могат да ми помогнат. Избрах най-близкото фото студио до вкъщи и се отправих натам с около 10 касети. Разказах им за идеята си, за изненадата на родителите ми и че разполагам с ограничено време за действие. Хората ми влезнаха в положение и след малко повече от седмица разполагах с видеа от детството ми и на флашка, и на диск.
Когато ги подарих на родителите ми, веднага предложиха да ги пуснем. Всички се разплакахме от радост, разбира се, и може би от малко носталгия. Бях щастлива, че сме заедно, а подаръкът – че беше перфектен!
