От доста време се каним да отидем на хижа Козя стена в Стара планина и все го отлагаме. Защото маршрутът е по билото на планината и изисква времето да е идеално. То въобще в Стара планина си е опасно, за пет минути времето може да се обърне фатално. Но миналия уикенд вече се организирахме и прогнозата беше добра. Слязохме на една отбивка преди Беклемето, което беше и изходният пункт. И тръгнахме нагоре по билото с бодра младежка стъпка, щото сме си все млади хора. Не се минаха и десетина минути и една група от около тридесетина баби и дядовци, незнайно откъде появили се, ударно ни застигна, още по-ударно ни подмина и дръпна мощно напред пред смаяните ни погледи. Когато след около три часа и ние пристигнахме на хижата, те вече се бяха разхвърляли по верандата на хижата, очевидно пристигнали доста по-рано от нас, младежите, и се припичаха на планинското слънце. Поприпекохме се и ние, хапнахме и решихме да подремнем следобедно. Викаме си сигурно и бабите и дядовците ще легнат да си починат. Да, ама то се почива, ако си изморен. А те явно не бяха – запяха някаква планинарска песен и поеха по една стръмнина над хижата да търсят еделвайси. Викаме си, вечерта ще си легнат с кокошките – измориха се. Нищо подобно. Оказа се, че една баба от групата има юбилей – като гръмнаха едни песни на Веселин Маринов, като започнаха едни танци. Даже и хижарят не удържа на ентусиазма им и удължи работното време на генератора, което по принцип е само два часа вечерта. Ами тук свършва днешният ми разказ – на сутринта така и не успяхме да ги видим, събуди ни мощното им ойларипи, с което потеглиха по пътя си.:)