Имам една приятелка, която още в ученическите ни години се премести с родителите си и брат си да живеят в Англия. С нея бяхме много близки като съученички, но след като тя замина, ако имаме късмет – се виждаме веднъж-два пъти в годината, а понякога изобщо не успява да си дойде до България. Някога в училище имахме традицията за Коледа да си разменяме подаръци и тази година тя решила да ме изненада. На трети януари получих покана да отида в пощата, за да си взема колета. Много бях учудена кой се е сетил да ми праща нещо, а пък и тя не ме беше предупредила. Взех пратката си и се прибрах по най-възможния бърз начин, за да я разопаковам и да видя какво има вътре. Тогава вътре намерих картичка, в която тя ми беше написала пожелания за празниците и чак тогава разбрах от кой всъщност е колета. Вътре имаше от любимите ми шоколадови бонбони, няколко нейни снимки, много красив и стилен тефтер за 2012 година комплект с химикалка и още няколко подаръчета. Много се зарадвах и веднага и написах съобщение, за да благодаря, че се е сетила за мен. Вечерта тя ми се обади и ми разказа, че е изпратила колета седмица преди Бъдни вечер, за да мога аз да го получа за Коледа. Но когато се обадила да провери дали съм получила пратката и казали, че не знаят къде е и вероятно се е загубила по пътя, станало и неприятно и не искала изобщо да ми казва, за да не се разочаровам и аз. Много се смяхме по телефона с тази случка, за това колко са бързи нашите пощенски услуги, но какво да се прави в крайна сметка получих колета и си хапнах шоколад.