Тия дни ни напусна една от известните български поетеси – Леда Милева. Има някаква карма, която тегне над известните български поети, повечето от които си отиват млади. Поетесите ни обаче, особено големите, имат щастливата творческа и житейска съдба да доживяват до дълбоки старини, при това в една чудесна форма. Спомнете си Елисавета Багряна, Дора Габе, сега и Леда Милева – всички те доживяха до дълбоки старини и до последно изглеждаха като аристократки, каквито си бяха по душа. Може би ще се зачудите, че в блога ми, който е посветен на усмивките, днес пиша по един такъв повод. Не, не е случайно – пиша в памет на тази голяма българска поетеса, дъщеря на голям български поет, не случайно. А защото за много деца тя е станала повод за първата им детска усмивка, свързана с любимата им детска книжка. Сигурно няма някой от вас, който да не е чел една красиво илюстрована нейна книжка, която се казва “Работната мецана”. Работната мецана, дето тръгна да събира рано зарана съчки в гората, за да сготви на малките си мечета. Само че от раздумка на раздумка с различните горски обитатели се върна късно вечерта при пригладнелите си вече мечета. Сетих се и за един разказ на Дончо Цончев, който се казва “Протокол за класиците”. В него той обяснява как представят Дора Габе на една група ученици и едно малко момиченце я хваща за дрехата и й казва: те не си Дора Габе, Дора Габе е книга. Е, и Леда Милева за много малчугани, които са се докоснали с усмивка до чудния свят на стихотворните й детски книжки, със сигурност не е жената от снимките, а книжките, които ги усмихват. Затова реших днес, в нейна памет, да напиша тия няколко реда. С усмивка – каквато заслужава един осмислен житейски и творчески път, усмихнал много дечица.