Психологията като че ли се превърна в една от най-модерните и търсени науки в последните години. Сигурно съвсем логично – при все по-задълбочаващата се алиенация в съвременния пазарен и пазарски свят, като че ли изгубихме вродената си способност на чувствено ниво да получаваме и да даваме сигнали от и на хората около себе си, така, както е било преди хилядолетия. И ги търсим в науката. Тя ни помага, или поне си мислим, че го прави 🙂 да се ориентираме в отношенията си с близките, в отношенията с отсрещния пол, въобще във всичко онова, на което се казва живот. Учените, в това число и психолозите, спорят по много въпроси. Напълно единни обаче са за това, че искреният и естествен смях е гаранция за здраве и поддържане на усещането за младост. Специалистите в областта на човешкия характер стигат по-далече в наблюденията си върху тази емоция и твърдят, че по начина, по който се усмихваме, могат да определят що за хора сме. От това, колко често го правим, колко шумно и интензивно, от жестовете и действията, които съпровождат тази наша изява на емоции, учените определят някои наши специфични характерологични особености. Примерно един лек и приглушен смях, съпроводен с леко притваряне на очите, те приписват на мъдри, силни и своенравни хора. Ако е радостен, лек и продължителен, смехът говори за скромност, доброта и необремененост с притеснения и тревоги. Редовното потискане на подобни емоции пък психолозите приписват на притеснителни, комплексирани и не особено уверени в себе си личности. Твърдения, вероятности, теории – но както и друг път е ставало дума, когато иде реч за човеци, правилата много-много не важат, защото всеки си е отделна вселена.