Днес ще ви разкажа пак една лична история за това, как модерното изкуство може да изиграе лоша шега на неразбиращите го. Историята е доста стара – от годините, когато с първата си заплата реших да си купя три картини. И трите картини бяха градски пейзажи, двете сравнително традиционни, но третата, която изобразяваше и все още изобразява Велико Търново и крепостта Царевец беше нарисувана доста модернистично, дотолкова, че ако не знаеш какво е, никога няма да разбереш. Но пък на мене си ми хареса и като картина, и защото имам сантимент към оня край, споменавала съм ви вече, че баща ми е от Търновско. Та така – закупих аз картините и ги закачих на стената, а специално тази, великотърновската, освен че изпълняваше чисто художествени функции, я ползвах и за да крия зад нея една не особено дебела тетрадчица, която представляваше личният ми дневник. Личният дневник затова е личен, защото не трябва да бъде посещаван от чужди погледи. Да, обаче един ден ми направи впечатление, че картината с Царевец е обърната наобратно – река Янтра беше станала небе, небето – река, а кулите на Царевец бяха забили към пода. Светна ми веднага, че поверителността на дневника е нарушена, очевидно беше, че някой беше прониквал в скривалището ми – при това някой, който очевидно не разбираше от модерно изкуство, за да ориентира картината правилно, след като завърши шпионската си мисия. Не направих разследване и разобличаване, защото, общо взето, не бяха много заинтересованите от личните ми тайни. Но пък направих извода, че добрият шпионин, освен от всичко останало, трябва да разбира и от модерно изкуство.