Знаменитата шведска писателка Астрид Линдгрен, майка на едни от най-веселите литературни герои – Пипи Дългото чорапче и Карлсон, който живее на покрива, – прекарва целия си живот в Стокхолм. За тези, които са били там, знаят, че на много места в града има паметни плочки с тектст: “Тук обичаше да се разхожда Астрид Линдгрен”. И не само табелки. В самия център на града, на остров Юргорден, се намира истинска приказна страна, чието основно население са любимите на всички деца герои от произведенията на прочутата скандинавка – музеят “Юнибакен”.
Названието на този музей чудо, който съвсем не прилича на традиционните сбирки, е измислен от самата писателка. Юнибакен е приказна слънчева полянка, както се и превежда името от едноименния разказ за Мадикен и Пимс. В това вълшебно кътче се изпълняват детски мечти. Вълшебен влак ще ви поразходи из страниците на любимите ви книжки, ще позволи на пасажерите да се запознаят по-отблизо с любимите си персонажи, да видят как живеят, а на възрастните – да си припомнят хубавите моменти от детството, когато са били малчугани и са мечтали за непослушно куче като веселия палавник Емил от Льонеберя.
Всяка спирка на железницата е отделна история.
До къщичката на Карлсон е паркиран велосипед, а пълничък и умерено възпитан човек лети под тавана. А наоколо – буркани с мармалад, поднос със сандвичи, купчина мръсни чинии и изненадващо акуратно подредено легло.
И още една къща има там, в която всичко е с главата надолу – „Вила Вилекула”, пъстрата къщичка на Пипи. Тук всеки може да прави всичко. А когато в дома се завръща стопанката, децата сядат на пода и внимателно следят спектакъла, който се разиграва пред очите им.
Покрай литературните рожби на Линдгрен в “Юнибакен” живеят и герои от други книги – такава е била волята на писателката. Всички те са излезли от страниците на скандинавската детска литература с една-едничка цел – да извикат на лицата на малчуганите искрени и неподправени усмивки.