Със сигурност днешната история не е била забавна най-малко за трима души и това са били потърпевшите от нея. Става дума за нашумялата преди седмица и широко отразена от медиите и популяризирана от прокуратурата като поредния й голям успех акция по задържането на трима корумпирани данъчни служители от варненския клон на НАП. Нищо смешно не може да има, разбира се, в опитите на българската прокуратура да се бори с корупцията в данъчната администрация, защото една от причините държавата ни да е на този хал са и рекордно високите нива на корупция в България, една от причините инвеститорите да бягат от държавата са рекетът и натискът, упражнявани от най-ниските до най-високите административни нива в държавата. Не откривам топлата вода с тези си заключения, то си има световни практики за замерване на корупционните нива и тези в България доказано са едни от най-високите не само в Европа, но и в света.Защо обаче тази тъжна корупционна българска история намира място в блога ми, който е посветен на весели неща, на неща, които усмихват. Ами защото само няколко дни след шумната акция провинилите се бяха освободени. Оказа се, че главната заподозряна, данъчната Бети, е попаднала под зоркия поглед на прокуратурата, защото карала скъпа кола и носела гащи за 200 лева. Подозрителна работа – за чиновник, който е на заплата няколкостотин лева. Подозрителна, но непроверена и накрая, оказа се, смешна. Защото Бети всъщност била онзи мистериозен тотомилионер от Кубрат, чиято самоличност тогава така и не стана ясна. Българска работа – каквато ни прокуратурата, такива ни данъчните служители, такива ни и тотомилионерите. 🙂