Има ли човек, който поне веднъж в живота си да не се е вживявал в някакъв конспиративен сценарий. Обикновено после се оказва, че такъв няма и че нещо сме се пренапрегнали. Понякога фантазията и въображението ни правят лоши шеги, но пък често след това заблудите дават повод за усмивки. Както се случи и в последните дни – със скандала с подслушването на политици. Тук, разбира се, конспиративен сценарий няма, истината си е истина, само че не е пълната. То е ясно, че политици, журналисти и хора на възлови места се подслушват. И са били подслушвани винаги, при всяко правителство, откогато съществува техническа възможност за това. 
Приема се като част от националната сигурност, предполагам се прави по цял свят. И едва ли има политик или журналист, който да провежда по телефона важните си и поверителни разговори. Ясно е, че тая конспирация с подслушванията си беше предизборен трик, за да могат подслушваните лица да се позавъртят в ефира на националните медии и да обяснят, как им нарушено личното пространство. И то е така. Само че даже и в конспиративните теории, като изгубиш мярата, даваш поводи за усмивки. Станишев така се вживя в сценария, че чак си припомни за ван или пикап, ще ви излъжа, който редовно обикалял около централата на Позитано с вдигнати антени. Откриха колата, оказа се на обикновен човек, който просто имал бизнес в района – само че не подслушвателен. Добрата новина е, че човекът се прочу, колата, макар и стара, си вдигна цената. За нас остават усмивките от това, докъде може да те докара конспиративното мислене – защото в света на развитите технологии не се налага да опъваш антени и да въртиш колела, за да разбереш какво си казват на Позитано 🙂