Замисляли ли сте се колко често в ежедневието си произнасяме имена на хора, без дори да подозираме, че стоят зад храни, които всички познаваме? Историята на гастрономията е изпълнена с примери, в които владетели, пастори, артисти или писатели стават неочаквани герои на нашата трапеза.

Един от най-ярките примери е брашно Грахам и съответно грахамови крекерите, кръстени на американския пастор Силвестър Греъм. Той бил пламенен застъпник на здравословното хранене и насърчавал консумацията на пълнозърнести продукти като противодействие на „упадъка на обществото“. Днес идеите му звучат почти модерно, макар и малко крайни за времето си.

Сандвичът, толкова обикновен и универсален, дължи името си на Джон Монтегю, 4-ти граф на Сандвич. Според легендата, запален по картите, той искал храна, която може да яде, без да спира играта. Така се родила практичната комбинация от месо между две филии хляб.

В Европа кайзеровата питка носи името на австро-унгарския император Франц Йосиф I. Подобно на нея, бийф Уелингтън е свързан с Артър Уелсли, херцог на Уелингтън, известен с победата си над Наполеон. В кулинарията често военни и владетели оставят трайни следи – понякога не само в историята, но и в кухнята.

Не липсват и артистични препратки. Рускинята Анна Павлова, една от най-обичаните балерини в света, вдъхновява създаването на въздушния десерт павлова, съчетаващ нежна целувка и свежи плодове. По подобен начин английският писател Арнолд Бенет остава в кулинарните анали чрез омлет Арнолд Бенет, сервиран за пръв път в хотел „Савой“ в Лондон.

Някои храни пък са резултат на случайност. Легендарният тарт Татен е кръстен на сестрите Татен – Стефани и Каролин, които по невнимание объркали рецепта за ябълков пай, но вместо провал, получили световно признат десерт.

Интересно е, че салат Цезар няма нищо общо с Юлий Цезар, а с готвача Цезар Кардини, който я приготвя в своя ресторант в Мексико през 20-те години на ХХ век. В същото време пицата Маргарита е създадена в чест на кралица Маргарита Савойска и нейните любими цветове – бяло, червено и зелено, символизиращи Италия.

Кулинарната история показва нещо любопитно – храната е не само необходимост, но и културна памет. Вкусът може да избледнее, но името остава и разказва историята на човека зад него. Следващия път, когато поръчате сандвич или си направите салата Цезар, помислете – в чинията ви има не само храна, а и частица история.